22 октомври 2015

WTF Спортна инфраструктура

Днес видях, че баскетболният ЦСКА са представили проект за изграждане на нова баскетболна зала. И повърнах.

Статията твърди, че ще се строи нова сграда, от снимките изглежда, че май ще се преустройва басейн.

Залата ще изглежда така:


От този ъгъл не се вижда, но освен трибуните зад двата коша, има трибуни и по протежение на едната стена. Сигурно и ВИП ложата ще е там. 600 места.

Ако наистина смятат да изтърбушат басейна и да го превърнат в баскетболна зала, добре, явно нямат кой знае колко много опции.

Но ако смятат да строят нова зала...ЗАЩО БЕ???

1) Защо само едно игрище?
Защо не зала с подобно устройство (основно игрище пресечено от две "тренировъчни") и трибуни тип чекмедже? 

 В София в момента има страхотен недостиг на зали за баскетбол и лесно може да се осигурят допълнителни приходи ако се дава под наем. Две игрища са повече от едно :D

А дори и да не се дава под наем, ако се ползва само за трениране и официални мачове...какви са тези тренировки 20 човека на 2 коша!!!

2) Размерът и разположението на трибуните...Но като се замисли човек, БФБ редовно праска мачове в 5 следобед в делнични дни, така че решението да няма трибуни си е направо далновидно.

Освен WTF за поредният безумен спортен проект, май няма какво друго да кажа по темата.

18 август 2015

Сингъл, соло, "брачен пазар" и данни за България

Преди няколко години прочетох "Going Solo" на Eric Klinenberg, а преди месец опатках "Modern Romance" на комика Aziz Ansari (писана в съавторство с Klinenberg) и Marriage Markets на June Carbone и Naomi Cahn (книгата е и в списъка Best Books of 2014 на The Economist).

Общото между трите е, че разглеждат редица икономически, социални, културни и технологични тенденции, които имат директно отражение върху структурата на обществото, семейството, поведението на хората и начините, по които те намират и избират своите интимни партньори за мимолетни и дългосрочни връзки (брак/съвместно съжителство).

Тези тенденции се наблюдават вече и в България, но се усеща остър дефицит на данни и анализи на тези теми. След публикуването на "Going Solo", само Капитал правят плах опит за анализ на ситуацията в България, но явно и те са видели зор с данните. WebCafe се ограничават с преразказ на книгата. Едно търсене в Google с брачен пазар/marriage market* вади една единствена смислена статия от Mediapool от далечната 2001, също преглед на книга.

*На езика на икономистите, брачният пазар се състои от три основни компонента - предлагане, преференции и ресурс. Мъжете и жените, които активно търсят партньор са предлагането. Преференциите са качествата, които те търсят у евентуалните си партньори. Ресурс е това, което търсещите предлагат, за да се осъществи размяната и да се стигне до "сделка"=брак/връзка.

Воден от любопиството си, реших да потърся публично достъпни данни за България. НСИ и Eurostat се оказаха единствените източници на данни, но за съжаление, и там данните не бяха пълни. Най-актуалните данни са от 2011, няма разбивки по градове, образование, доходи, пол и години (поне безплатно няма, а данните в Eurostat незнайно защо не позволяват такива разрези на данните)

И аз като Капитал се насочих към данните за едночленните домакинства в страната, допускайки че това са очевидно сингъл хора и че те основно формират ядрото на брачния пазар в страната. Разбира се, има сингъл хора, които живеят с родителите си или със съквартиранти, самотни майки и бащи, но за съжаление данни за техния брой няма или е почти невъзможно да се изведат от наличните.

Както отбелязват и в Капитал, 1/3 от домакинствата в страната са едночленни (925385). Групата на 20-54 годишните, тоест активните на брачния пазар, формира цели 40%. Останалите 60% са възрастни хора, 60+ годишни. Мъжете формират 43% от едночлените домакинства в страната, жените 57%, което на пръв поглед е кофти новина за жените (по-малко потенциални подходящи кандидати за партньори и повече конкуренция). Ако обаче погледнем само 20-54 годишните, картинката е различна. Мъжете във всички възрастови групи са повече от жените, като съотношението 2:1 мъже:жени се наблюдава при повечето възрастови групи.

 СОФИЯ
Подобна картина се наблюдава и в София, която приютява около 22% от едночленните домакинства в страната, които формират и около 15% от населението на столицата. Съотношението 1,5:1 мъже:жени доминира във почти всички възрастови групи.

Друг интересен факт е високото ниво на заетост, както при мъжете така и при жените, които живеят сами в София (което не е изненада, защото живеенето сам изисква сериозен финансов ресурс). Трябва да се отбележи и че нивото на заетост при жените е по-високо отколкото при мъжете (еманципирани и финансово независими жени?)

За съжаление, НСИ и Eurostat не предоставят разбивка на данните по доходи и местоживеене. Все пак един поглед върху нивото на образование в страната и това на едночленните домакинства, потвърждава, че болшинството живеещи сами са образовани (над средните за страната нива, 69% са със средно, 20% с висше) и най-вероятно с добри доходи.

Какво значат всички тези цифри за брачния пазар в Софиия?

Приемам тезата на June Carbone и Naomi Cahn от книгата "Marriage Markets",че хората се събират с хора с еднакви или близки до техните възраст,доходи и образование. На пръв поглед съотношението мъже/жени (1,5:1) в София дава леко предимство на жените. От друга страна, данните загатват,че жените може да превъзхождат мъжете като трудова заетост и образование, което да изравнява съотношението мъже/жени, когато опре до подходящи кандидати. 
Важно е да се отбележи и че чисто количествено, запасът от потенциални кандидати, дори в София не е голям, а добавим ли и дискриминация при подбор на потенциални партньори на база възраст, този запас се свива още повече (примерно 30 годишен мъж търсещ жена в диапазона на 24-34 години има едва 13 000 потенциални кандидатки). 
И това е без да добавим чисто субективните критерии при избор...
Какво се случва в другите градове на България?
Подробни данни на сайта на НСИ няма, а Eurostat дава възможност за разбивка по Size of Locality (Размер на мястото на местоживеене), което дава възможност да се извадят данни за София (единственият град с над милион жители), но всички други градове са наблъскани заедно в различни категории (200 000-500 000 примерно). Порових малко в сайта на НСИ и като цяло демографския профил на населението на Пловдив, Варна, Бургас и Русе е доста сходен.
Интересно е, че едночленните домакинства формират около 15-16% от населението в петте най-големи градове в България. Разбира се, в чисто количествено изражение, изборът в по-малките градове е още по-свит в сравнение със София, феномен отлично описан от Ansari и Klinenberg в Modern Romance.

Съотношението мъже:жени при 25-29 годишните е 1,5:1, а във възрастовите групи 30-34 , 35-39 и 40-44 достига 2:1 (тоест в по-малките градове, жените имат повечко избор и мъжете имат по-голяма конкуренция и по-малък избор при намирането и избирането на партньор).

Нивата на трудова заетост обаче показват, че около 1/4 от мъжете в едночленови домакинства са безработни, което ги прави неособено привлекателни партньори. Жените, както и в София, демонстрират по-високи нива трудова заетост.

Добавим ли и разликите в нивото на образование (виж по-горе), нещата и тук, както в София се изравняват като съотношение мъже:жени потенциални партньори.
Заключение
По всичко личи, че брачния пазар в България носи характеристиките на thin market - малко участници и малък брой транзакции. И това е само на анализ на голи данни, без да се включва социо-културните особености на обществото.
За съжаление, няма данни за доходите на едночленните домакинства в станата, но предполагам, че те също свиват базата на потенциални партньори.
От друга страна, 15% от градското население са singletons с техните специфични нужди и желания. Като добавим нивото им на образованост и прилични доходи, това е един доста интересен пазарен сегмент, който в България все още никой не таргетира активно (не говоря за сайтове за запознанства и спийд дейтинг услуги).

14 август 2015

Хората vs Фaндъкова в Twitter

Сигурно защото сме дигитално грамотни, хейтъри и с вечни претенции, но последните 2 седмици в Туитър завъртяхме разговор за ефективността и адекватността на туитър профила на столичния кмет Йорданка Фандъкова.

Тази сутрин реших да пусна сърч в контент агрегатора Sysomos за период от 6 месеца назад (13 фев - 14 август 2015) с @FandakovaY. Докато ровех резултатите, това цъфна:
Какво каза Sysomos за @FandakovaY:
Общо 3481 туита съдържат @Fandakova. Самата Фандъкова е постнала цели 177 от тях, като 66 (тоест 1/3) са отговори на запитвания/оплаквания от граждани. Цели 1/3!!! Ухуууу!

Обаче...Туитовете със запитвания и оплаквания към Фандъкова са 741. Тези хейтърски туитове от своя страна са били ретуитнати от други потребители 600 пъти. Do the math!

Картинката се допълва от 550 ретуита на постове на Фандъкова. Всичко останало е разговори на туитър потребители, които обсъждат София и нейните проблеми (често с конкретни примери) и включват и @FandakovaY.

Хейтът никога не спи, поне това показва разбивката на времето, в което са постнати тези 741 туита:


Ако някой проявява интерес към самите данни, да пише.

26 юни 2015

А вие кога и как научихте какво е хомосексуалист?

От няколко дена следя поредната престрелка, която се води около София Прайд. Нова година, същите аргументи от двете страни. Видя ми се безпредметно да се включвам, обаче...вчера сутринта ми кипна.


И понеже съм фен на John Milton и неговата идея за сблъсъка на Truth и Falsehood в публичното пространство, реших и аз да драсна два реда в подкрепа на София Прайд.
Роси и Събина, за пореден път са покрили основното, което е нужно да знаете защо Прайда е важен, аз преди време също писах и не смятам да се повтарям.

В публичното пространство от много време циркулира аргумента: Ама аз как ще обясня на децата си какво правят тия на Прайда, как двама мъже/жени се целуват.

Първо, Прайдът не е оргия. Съжалявам, мнозина си мислят, че на Прайда се разиграват сцени от Калигула, но не. Да, може да има някой друг гол задник или drag queen, но всъщност количестовото голотии е в пъти по-малко от това на концерт на Пайнер.  Да не говорим, че 80%+ от участниците в парада са хетеросескаулни. 

Louis CK го обяснил много точно в 3 минути:


Надя Данабашева оня ден писа следното за дъщеря си:
И Алла знае, че е ОК ако мъже обичат мъже, че е ОК ако жени целуват жени, че е ОК да си различен, стига да обичаш истински и стига да не пречиш никому. И искам да оставя на децата си това, че не е срамно, не е безбожно и не е грешно, а е ОК.

Аз бях на 7 или 8 години, когато научих какво е хомосексуалист. В първи клас нашите ми обясниха от къде идват бебетата, какво е секс, сперматозоид, яйцеклетка, разбира се беше замесена и доста травматизираща книжка с илюстрации с разполовени странично тела и диаграми на гениталии и като цяло секса си остана неясна материя доста дълго време. Бил съм и наясно какво е да харесваш някого...

Помня, че гледахме филм с нашите и някои от героите спомена думата "хомосексуалист". Питах майка ми какво значи тази дума - отговорът беше мъж, който си пада по други мъже. Видя ми се леко странно, но явно имало и такива хора. Точка. С това се изчерпа темата. Нищо не ми стана. 

Години по-късно живях в open gay-lesbian community в Сиатъл, ходих на няколко Прайда в София, даже гледах няколко епизода от сериала Looking...никой не ми посегна, не се заразих с хомосексуализъм.

А вие как и кога разбрахте какво е хомосексуалист?

16 февруари 2015

The Fallout of the Technical Foul & Junior Achievements България

След като миналата година се наложи да вложа целият си талант за хейт срещу Junior Achievement България и тази година се наложи да претопля хейта, след като обявиха таз годишното състезание с моя снимка и отбора, на който бях ментор, Junior Achievement България ме поканиха в журито!

От указанията, които получих, ясно си личеше, че организаторите са се постарали да намалят риска от повторение на инцидента от миналата година. Също така бяха дали и сравнително обстойни обяснения на отделните критерии за оценяване.  Не знам как са изглеждали указанията, но менторите, но аз лично бях приятно изненадан от реакцията на JA България.

Съставът на журито тази година също ми направи добро впечатление - бяха подбрани хора с широка обща култура, които активно се занимават с маркетинг и предприемачество и които взимат на сериозно инициативи от типа на Иновативния лагер на JA България.

Rалица Агайн-Гури – член на Управителния съвет на Джуниър Ачийвмънт България и заместник-председател на Комисията за финансов надзор
Иванка Цанкова – директор „Оценка на проекти“, Фондация „Америка за България“
Георги Камов – консултант по иновации, писател, презентатор, основател на „Багра“
Жанет Найденова – консултант по маркетинг, JNN Consult Ltd.

Единодушно избрахме за победител проектът Pedomobile Мобилна Класна Стая. Отборът беше можеби единственият, който внимателно беше проучил проблема зададен в казуса, беше установил причинно следствени връзки и се беше опитал да даде работещо/реализуемо решение на проблема.

Както писах и миналата година - чудесно е да виждаш будни млади хора в България. Отново имаше много деца от провинцията.

Докато вървяха презентациите обаче лъсна един пропуск на българската образователна система - тя не създава навици и не учи младите да търсят и боравят с информация. Както каза Георги Камов, днешните млади имат уникален шанс да имат достъп до огромни масиви от информация, които често са на няколко клика разстояние. За съжаление обаче, младите не знаят как да се възползват, а следващите 20-30 години способността да боравиш с данни и информация ще е една от най-търсените и важни способности на пазара на труда (за сравение  в Норвегия правят рисърч и пишат реферати още в гимназията!)

От JAB се оплакаха и че двама от менторите не са се появили и това според тях също се е отразило на качетсвото на проектите и презентациите. Обикновенно един ментор прекарва целия ден с един отбор, този път това не е било възможно. Аз също смятам, че ролята на менторите е изключително важна и често съм по-склонен да виня ментора, а не отборите за някои пропуски. В тази връзка - поздравления за Елена Радева, която е ментор за втора или трета година и тази година двата отбора, които е консултирала взеха първо и трето място.

Хора, участвайте като ментори ;) Може да отнема цяла събота, но си струва. А и е добро място за създаване на контакти.

В заключение - радвам се, че JAB реагираха адекватно на критиката ми от минaлта година и беше доста фън да съм в журито.


26 януари 2015

Соло живот с куче* - митове, истини и съвети

*Няма такова нещо като соло живот с куче, кучето си е компания и както казва Alexandra Horowitz в Inside of a Dog: What Dogs See, Smell, And Know кучето е най-добрия антрополог и ви познава много по-добре, от колкото вие сами се познавате.

И все пак...

Винаги съм имал куче, но преди няколко години за първи път се наложи да гледам куче съвсем сам. Като абсолютен singleton, представител на нарастващия демографски сегмент на едночленните домакинства, бях изправен пред доста въпроси и притеснения дали мога да гледам сам куче, какви промени и компромиси трябва да направя с начина си на живот.

Аз, братовчед ми Ставрин и Бренди (1985)

Преди да се реша да задържа Джак при мен, рових в интернет, търсейки информация за "living solo and dogs" и как понасят кучетата да прекарват сами по 10-11 часа сами. Това беше основното ми притеснение, разходките, храненето и ваксините въобще не можеха да стреснат човек, който от 4 годишна възраст гледа куче.

Мит 1) "Ще си взема куче, когато си купя къща с двор, за да има къде да тича."/"Живея в апартамент, животното ще се мъчи."
Размерът на апартамента ви няма значение. Кучето прекарва в легнало положение/спи около 70-80% от деня. И не, кучето няма да се мъчи, докато спи (тайно или не) на дивана ви или в леглото. Дори да имате къща с двор, пак ще трябва да го разхождате и да търсите начини да изразходвате енергията му...

Мит 2) Имам котка, няма да се спогаждат.
50/50 шанс да се спогаждат. Обикновенно, ако кучето е доведено след котката, няма проблем. Все пак е добре да се тества и в началото да са под постоянно наблюдение. 

Вихър, Пиер и гостенка котка (Снимка: Събина Панайотова)

Мит 3) Живея сам, няма кога да разхождам кучето, много съм зает, пътувам
Ако наистина пътуваш много, ама страшно много и нямаш роднини и приятели, които да ти помогнат с кучето, наистина не си взимай кучето. За другото си има цака (виж по-долу)

Истина 1) Кучето отнема минимум час, час и половина на ден от времето ви. 
Ще ви се наложи да ставате поне 30 минути по-рано сутрин и вечер след работа да го разхождате поне още час за да имате едно спокойно куче. И вие да седите по 8-10 часа сами и да не правите нищо, и вас ще ви хванат лудите братя!
Направете си равносметка какво правите в момента, веднага след като се приберете у дома, и дали алтернативата да обикаляте с песа не е по-добра.

Истина 2) Ще се налага да излизате и тръмбовате в дъжд,сняг, жега.
Рядко, но все пак ще ви се случва. От друга страна...

Истина 3) Ще се наложи да обновите гардероба си.
Няма как да ви се размине без удобни и водоустойчиви дрехи и обувки, но пък нито дъжд, нито сняг могат да ви изплашат, даже ще ходите с тях на работа.

Истина 4) Ще се научите да планирате времето си по-добре.
Колко време отнема сутрин да се разходи, колко време отнема да се измие ако е кално, колко бързо яде. След работа ще бързате да се приберете, защото на кучето му се пикае, ака му се, и е гладно, а и сигурно тъгува за вас.
Пътуванията в страната и чужбина също ще изискват по-сериозна организация и приготовления.

Истина 5) Ще опознаете квартала, където живеете, и парковете наоколо
Повечето от нас бързат да скочат от колата/градския транспорт направо у дома, следвайки един и същ маршрут. С кучето ще ви се наложи да обикаляте и изследвате нови територии, улици, пътеки.
Много е вероятно и да се опознаете със съседите ви, понеже често ще тръмбовате във входа. 

Истина 6) Ще се запознаете с други кучкари. 
Сигурно дълго време няма да им научите имената, само имената на кучетата им. И ще ви се струват луди. Гледането на куче е малко като гледането и възпитаването на дете - всеки е експерт и си има негови си методи. Спокойно, в техните очи и вие изглеждате луд/а.

Кучето ви ще се понася с някои кучета от квартала, с други не. Вие ще се понасяте с някои собственици, с други не...

Истина 7) Не всички кучкари са луди.
Някои са свестни и с тях си струва да се сприятелите и да дружите. Ако и кучето ви се понася с техните, те могат да ви помагат, когато закъснявате след работа и няма кой да изведе кучето или се налага да пътувате.

Истина 8) Кучето влияе добре на здравето ви.
По тази тема е има достатъчно материали - ефекта от разходките и тн. За мен лично разходките с кучето са най-добрият антидепресант и лек против стреса.

Истина 9) Dog walks are cheap and great dates ;)
Ако живеете соло, много е вероятно да нямате приятел/приятелка. Дори и да имате, няма нищо по-приятно от разходка с кучето в парка с приятел/приятелка, а и излиза доста евтино! True story!

Истина 10) Kъщата и дрехите ви ще "кучасат"
Няма как да се отървете от кучешките косми. Дори късокосместите кучета пускат косми и сменят козина два пъти годишно. Ако сте clean freak, не си взимайте куче и размислете на време, ако сте си харесали мъж или жена с куче.

Истина 11) Ще има щети
Неизбежно е, я прегризан кабел на слушалки, я ръфан ръб на стена или стол. Понякога ще се налага да чистите разстройство и урина от пода, повърнато...

Истина 12) Ще имате разходи за храна и ваксини
Разходите за храна варират в зависимост от размера и нуждите на песа. Ваксините са задължителни, както и разните вътрешни и външни обезпаразитявания. 

Истина 13) Ще бъдете по-щастливи.
Trust me on this one!

Снимка: Събина Панайотова
Съвет 1) Осиновете куче.
Не купувайте, осиновете, помогнете на животно в нужда. Ако може, осиновете възрастно (1+ годишно) и/ли черно куче.

С възрастно куче има по-малка вероятност да ви изяде мебелите, обувките и дрехите, защото е сменило зъбите. Възможно е да има и вече изградени хигиенни навици. Не на последно място, ще имате по-ясна представа за харакетера и поведението на кучето.

Съвет 2) Ако сте решение да взимате породисто куче, проучете внимателно особеностите и нуждите на съответната порода.

Както казва д-р Бобадова - когато си купувате кола, правите проучване. Направете същото и когато си взимате куче за да няма после неприятни изненади.

Колкото и да го обмисляте обаче, винаги се стига до момент, в който трябва да скочите в неивестното или просто да се откажете. Понякога песен на Eels и бутилка Hankey Bannister помагат ;)

Съвет 3) Вземете си куче/порода, която отговаря на начинът ви на живот
Ако сте енергични, физически активни, вземете си куче, което също е енергично и има нужда от сериозни физически натоварвания. Обратното, ако предпочитате повече тишина и спокойствие, лежерни разходки в квартала, не си взимайте джак ръсел териер или хъски.

Съвет 4) Изградете си мрежа от познати и приятели кучкари
Разходките в компания на други хора и кучета са винаги приятни. 
Също така, ако ви се налага да пътувате, в София има редица хотели за кучета, но винаги е по-добре ако имате възможност да оставите кучето при познати хора и при кучета, с които то се спогажда.Същото важи и ако закъснявате след работа. (Родители и роднини кучкари под ръка също може да са полезни, но често са лукс.)

Глутницата пред Flip Flop.
Снимка: Събина Панайтова
Съвет 5) Четете, интересувайте се, образовайте се
Дори да имате предишен опит с кучета, със сигурност има възможност да научите нови неща и да станете по-добър собственик на куче и водач на глутница. Книгите на Сизър Милан са чудесна основа, може да ползвате и треньор (няма нищо срамно да търсите професионална помощ и съвет!).

Съвет 6) Разхождайте кучето!
Дълги разходки, поне един час на ден. Добре е за животното, добре е и за вас. Разходките освен, че разтоварват песа от събраната енергия, внасят разнообразие в живота му, помагат и да се изгради връзка с вас.