Пак няма място за помияри / Still No Country for Mutts

Докато ровех из нета попаднах на галерия в Business Insider, която проследява ефекта на рекламите върху начинът, по който обществата (в случая Западните общества) възприемат гей общността. Интересното в случая, е че тези реклами не само отразяват моментните натсроения на общестовото, но и в редица случаи се стремят да ги променят (с ясното съзнание, че се движат срещу рендето). 

Преди няколко дни в двора на ветеринарна клиника Добро хрумване се заформи спор за най-ефикасният начин да се реши проблема с бездомните кучета. В единият ъгъл на ринга беше поставена масовата и задължителна кастрация на всички домашни, в другият - промяната и повишаването на културата на собствениците на домашни кучета.

В българското общество има ясно и дълбоко загнездено неодобрение и съпротивление на идеята за кастрация на домашното животно. Това е характерно и за повечето страни от Южна и Източна Европа. За съжаление, всички НПО-та агресивно пропагандират тази идея като основно оръжие в арсенала им за решаване на проблема с бездомните кучета. Комбинацията от агресивно пропагандиране и дълбоко вкоренение културни разбирания автоматично правят усилията на НПО-тата безполезни, дори им носят негативи. 

Аз лично смятам, че повишаването на културата на собствениците на домашни животни е много по-лесно достижима цел, ще срещне по-малко съпротива и може да има същия ефект като масовата кастрация. НПО-тата трябва да наблягат на:

• Кучета винаги да се водят на повод (тук трябва и държавните и общински контролни органи да се размърдат);
• Яко е да имаш куче помияр, куче спасено от улицата/приют;
• Разяснение на ролята на междусъседското развъждане на породисти кучета за проблема с бездомните кучета и какви опасности крие такова развъждане;
• Кучето е куче, без значение какъв му е произхода и породата.

Все пак да се върнем на рекламите. Веднъж вече писах за ролята на рекламистите за решаването на проблема с бездомните кучета. Няколко месеца по-късно ето каква е ситуацията:
Породист ретривър в приют Богров има над 40 кандидат осиновители. 
Globul въртят нова реклама с лабрадор:

Два български сериала - "Кантора Митрани" и адаптацията на "Женени с деца" с лабрадори.

Женени с деца+лабрадор

Кантора Митрани+лабрадор

Случаят с "Кантора Митрани" нагaрча още повече, защото кучето в сериала е куче водач на сляп, а когато сериалът се въртеше, единственото училище за кучета водачи в България - "Очи на 4 лапи" беше пред закриване заради липса на средства. Разбира се продуцентите на сериала не бяха сред тези, които подадоха ръка на организацията...

On the bright side...Това са Наско и Мая. Мая е куче осиновено от Богров и наскоро спечели 3-то място на състезанието на Аджилити Клуб България! Мая е и компаньон на дете с аутизъм.

Source: Animal Rescue Sofia FB page

"Човек на годината": Протестиращите на Орлов мост

Снимка: Вера Гоцева

Българския хелзинският комитет откри номинациите за Човек на годината.
Както пише на сайта им:

„Човек на годината“ е годишна награда за принос към правата на човека и правозащитността.

Ние търсим смелите, сърцатите, онези с правозащитна доблест – за да ги отличим и поощрим. Търсим постъпки – прецедент в правозащитната сфера, фактор за обществено развитие, новаторски и градивни. Търсим ги, защото знаем, че често остават нечути и недооценени.

Вера Гоцева, която познавам, е номинирала протестиращите от Орлов мост (съдържа линк към страхотна галерия със снимки от протестите). За тях отива и моят глас тази година. Все пак Ви съветвам да разгледате всички номирани, струва си. 

А на тези, които, смятат, че протестиращите не заслужават да присъстват в класацията и с нищо съществено не са допринесли, препоръчвам следният пасаж, писан от Димитър Талев преди повече от половин век: 

"Но в живота на тоя град, на тия люде нищо не идваше, не ставаше бързо и буйно. Всяко нещо преживяваше своето време. Повече от четири века тия люде бяха се учили на търпение, на тих, прост живот, с хляб и вода хранеха тялото си, имаха само една здрава опора — земята, над която се трудеха. Те живееха с всички вечни болки на сърцето, не беше заглъхнал в тях и вечният човешки копнеж за щастие и радост, но тъй — ничком на земята потъмнели като нея, безименни, покорни роби. Векове бяха минали и нищо велико не бе се случило в живота на тия люде, на целия този народ. Раждаха се и умираха заравяха умрелите в земята и не оставаше никакъв спомен от тях. Векове бяха минали без следа. Едва-едва някой от тия бедни, прости люде ще надигне глава да погледне, да се покаже над хилядите покорно сведени глави през петдесет, през сто или повече години. Те мереха и помнеха времето през цели векове според бедствията и епидемиите, които ги сполетяваха и в които гинеха като нищожните твари, що пълзят по земята. Сега наставаше ново време. Робите се ослушваха и чуваха все по-ясно наближаващи, съдбоносни стъпки. Идеше ново време, ала малцина бяха, които ставаха да го посрещнат, отваряха очи да го видят, надигаха глас да го приветствуват. Иде, иде — шепнеха хилядите долу, ослушваха се, чакаха и робският страх беше по-силен от радостта на душите, които предчувствуваха своето освобождение. Така бяха живели те от векове, но вече се пробуждаха, борбата вече започваше, макар все още в робски страх. Идеше ново време за всички…"

WTF Икономически стимули

Европа от много време се слави като не особено гостоприемно място за предприемачи. Както посочва The Economist:
Their young firms will quickly find that established European companies tend not to like dealing with tiny ones. Most sources of capital will shun them. Regulations will shackle them. And when they fail, as most are sure to do, they will not be allowed just to dust themselves off and start all over again. In Europe, a business blow-up leaves a lasting stain, akin to a moral failure.

На кратко всеки решл се да стартира бизнес е изправен пред труден достъп до финансиране от традиционни зиточници като банки, тежка държавна регулация и провалът на бизнес начинанието върви ръка за ръка със социална стигма.

Въпреки това, всички политици и водещи банкери и финансисти отдавна са възпреили мантрата, че предприемачеството и малките и средни фирми и предприятия са един от основните двигатели на просперитета и играят основна роля в икономиката. Мнозина дори залагат на тях да ни измъкнат от кризата.

България не е изключение от правилото и финансовата стабилност на страната е силно зависима от малките и средните предприятия. От Дневник научаваме малко повече за местните малки бизнес:
54% от предприемачите с малък и среден бизнес в България се страхуват от фалит, а 62% от микро фирмите се развиват с лични средства на собственика, показват данни на Агенцията за насърчаване на малки и средни предприятия, цитирани от Би Ти Ви. Само 20% от тези фирми имат банков, оборотен кредит или овърдрафт. 27 на сто са започнали със заеми от близки и приятели.

На фона на всичко това, Левон Хампарцумян, по известен като Банкерът!, вчера си е пзоволил следното WTF изказване:
"Регистърът на длъжниците трябва да бъде много подробен и да включва не само кредити към финансовите институции, но и към компаниите за комунални услуги, мобилните оператори и всички други доставчици на стоки и услуги.Трябва да има такъв регистър и той да оставя фалиралите веднъж лица завинаги извън кредитната система."Според банкера срокът, в който един фалирал кредитополучател не би могъл да получи нов заем, ако веднъж е обявил фалит, би трябвало да е достатъчно дълъг - може и за цял живот. Човек, фалирайки, ще трябва да се прости с кредитната система, добави Хампарцумян. 

Така се създава среда, която стимулира предприемачетсвото. Един опит и си аут. Точка.
На всичко отгоре изказването е направеното във времена на свито кредитиране (банките са по-селективни на кого дават заеми) и ръст на депозитите...(банките седят върху повече пари). 

 

WTF Миро Найденов не носи вина!

През изминалите две седмици любимият enforcer на Бойко Борисов - Мирослав Найденов, беше оставен на резервната скамейка. Първо му се разрази лайняна буря свързана с няколко обществени поръчки, възложени от министерството му или от агенции пряко подчинение на министъра. Беше нормално Миро Мазното да бъде изпратен на скамейката, далеч от вниманието на медиите и хората. А и се оказа, че междувременно е имал друга, по-важна задача - да урежда разни хора и фирми с апетитни имоти за жълти стотинки. За жалост злите НПОта и журналисти от малкото независими медии пак му играха груба балтия.

Отделно, Бойко форсира "Да вдигнем доходите на хората!" предизборна мантра и дори извади от нафталина бившият синдикалист/борец за популизъм и благоденствие Тотю Младенов. Покрай напъните на Бойко, Цвъки и екс-синдикалиста да ни убедят, че са осигурили достъп до корнукопия през евентуалния им втори мандат, Миро Найденов се появил в bTV, точно в деня преди 4те почивни дни, така че да няма опасност да му задават неудобни въпроси или ако сгафи, да няма опасност някой да разбере. Хубаво, ама Дневник са публикували пълното интервю.

Покрай целият калабалък с официални статистически данни, че цените на храните се покачват и гръмкото изказване на Миро Мазното, че цените падат, в интервюта са вмъкнати и няколко върпоса за Facebook скандала и замяната на апетитни имоти за компенсаторни бонове. 

Ето какво казва Миро за земите:

"Благодаря ви за въпроса, защото това е много важно да се изговори. И това е една историческа справедливост, която трябва да можем."

Ах, министърът благодари за въпрос по неудобна тема! Открит, честен, проактивен, надрен с ораторски умения и ясна мисъл=Миро Найденов!

В интервюто е засегнат и скандала с бившите ПРки на Агенцията по храните, която е под прякото ръководство на министър Найденов, които са прибрали 100 000 лева за създаването на страница във Facebook, която има 24! фена,  и акаунт в Twitter с 3! фена. Две 24 годишни момичета прибрали 100 за работа, която се върши за 5 минути с 5 цъкания на мишката в интернет. 

Ясно е, че проверките по случая няма да открият нередности по конкурса, а пък  Миро Найденов си каза в прав текст, че не носи отговорност за случващото се в неговото министерство (старият похват на Бойко от времето му на кмет на София - Бойко "не знае", друг подписва спорните разпоредби и документи):

"Между другото това е поръчка, с която не се занимава министърът и не е на мое разпореждане."

Въпреки това, за всеки с малко опит в маркетинга и рекламата, е ясно, че има още доста поле за действие за разваляне на комфорта на Миро Найденов и има круши в министерството, които могат да бъдат обрулени. За да се случи това, някой трябва да отлепи малко поглед от двете ПР девойчета и мазната мутра на Миро и да зададе следните въпроси:
1) Какво съдържат тези 20 хиляди страници и дали от качването им в интернет ще има ясна полза? Ако това са 20 000 страници със закони, никаква работа няма да свършат на един обикновен фермер (без начение колко е на ти с технологиите и си къса гъза от сърфиране). Дали един онлайн портал с практически съвети, уебинари и образователни клипове няма да е по-полезен от 20 хиляди страници текст?

2) На база на какво маркетинг/социологическо проуване е решено, че Facebook и Туитър са най-подходящите канали за "пропаганда" (това е думата използвана от министър Найденов"? 

3) В проекта има ли ясно зададени критерии, с които да се измери ефективността на тази комуникационна дейност? Ако да - какви. Ако не - защо няма и не е ли това пилеене на пари на данъкоплатците (плаща се за услуга без ясно описан краен резултат).

4) Наистина ли ЕК е препоръчала конкретно Facebook и Twitter, или просто са препоръчали най-подходящите канали в социалните медии и мрежи (виж въпрос 2)).

Обзалагам се, че адекватни отговори на тези няколко доста прости въпроса ще осветят поредните Калинки в антоража на Миро Мазното. Ах да, забравих...той няма нищо общо с тези хора и техните действия в министерството му!

WTF Statement of the Day

От интервюто, в което Симеон Дянков представи идеята си за ценови контрол върху редица хранителни стоки, научаваме още нещо много важно - спортните федерации са много доходоносен бизнес. Спортните федерации в България получават сериозни държавни субсидии, не дават отчет за свършена работа и постигнати резултати и не правят обществени поръчки. Перфектен бизнес модел. Нищо чудно, че редица спортни светила от миналото гледат да се намърдат в някоя спортна федерация и да цоцат. Всъщност даже не е нужно да си спортно светило, просто трябва да си изфантазираш спорт и да си регистрираш федерация, другото е лесно. 

Мхм, "Without sports, a shelf would just be a shelf"/"Без спорта, рафтът си е просто рафт". Остава да се направи официално изказване, в което се заявява, че основните приоритети на федерацията са:

1) Популяризиране на спорт X;

2) Силно представяне на нациолния отбор и повишаване на нивото на вътрешното първенство;

3) Създаване на условия за младите и насърчаване на младите да практикуват спорт X.

Това е мантрата на всеки новоизбран президент на спортна федерация или спортен клуб в България, без значение за кой спорт става въпрос. Със същия успех всеки диктатор в Африка обявява нова ера в управлението на страната си и налагане на демократични принципи...

От доста време следя дейността и безумията на Българската федерация по баскетбол (тук, тук и тук). След смъртта на Мишо Бирата, който беше президент-спонсор на федерацията, управлението пое Герги Глушков, можеби най-успешния български баскетболист в историята. Признавам, че имах някакви надежди за подобрение в работата на федерацията, но май се оказва, че и Глушков се е завърнал от Италия да цоца. 

В коментар за масовия спорт в България, Глушков заявява пред Капитал:

"Председателят на федерацията по баскетбол Георги Глушков припомня, че федерациите нямат задължение да развиват масовия спорт. "Нямаме за цел ние да организираме аматьорски спорт", добавя той." 

Факт е, че когато Глушков пое федерацията, той изтъкна като приоритет финасовото ѝ оздравяване и успешното представяне на националния отбор. Обаче през това време един от малкото отбори със солидна детска школа - "Черно море" беше постоянно затрашен от фалит, класирахме се по милост на европейското първенство в Полша (в последния момент броят на участващите отбори беше увеличен и така се намърдахме и ние, а съседна Македония се класира от воле и дори игра полуфинал), а преди две седмици в новия квалификационен цикъл за европейското паднахме от Азербайджан (на всичко отгоре азерите явно са играли само с 6 играча).

Тогава какви са задълженията и как се изпълняват от баскет федерацията?!?!?

Още по-възмутително в случая е, че Глушков май е забравил, че преди 20 години спонсорираше турнир по уличен баскетбол във Варна. На същият този турнир блеснаха Тодор Стойков и Иван Друмев и бяха превлечени в професионалния баскетбол от Петко Делев, един от най-добрите баскетболни скаути в страната. Малко хора знаят, че Стойков тогава тренираше футбол в Спартак Варна, а Друмев овчарски скок. Дали масовият спорт не е важен за баскетболната федерация?

А да, софийската частна баскетболна школа Шампион вече доста години доминира младежките първенства и бие наред клубните отбори. Отборът на Шампион редовно играе в мъжката  аматьорска лига на София (форма на масов спорт) и трупа опит с мачове срещу що-годе ерудирани аматьорски отбори.

I'm not saying, I'm just saying...

WTF Rebranding Топлофикация София

Преди половин година писах, че няма по-депресираща работа от тази на маркетинг/ПР мениджъра на Топлофикация София и че марката "Топлофикация София" няма спасение. Сизиф има по-голям шанс да си качи канарата на върха отколкото някой да направи "Топлофикация" харесвана и обичана марка. Как само звучи "Обичам страстно "Топлофикация София!" (който е правил маркетинг анкети знае за какво говоря).

В събота стърчащ плик в пощенската ми кутия потвърди, че бранд мениджъра на Топлофикация София съществува, жив е и даже се труди.

Топлофикация София има ново лого!

Топлофикация София старо лого

Топлофикация София ново лого

След малко ровене в нета се оказа, че новото лого е създадено още Май месец. Ребрандирането на компанията явно се изчерпва с няколко прес съобщения и с новите пликове за сметки, защото на сайта (www.toplo.bg ?!?!) на Топлофикация София продължава да се мъдри старото соц лого и няма даже намек за промени в логотипа.

www.toplo.bg - сайтът на Топлофикация София

От информация в пресата разбираме, че новото лого е струвало 3000 лева и е било избрано след конкурс. Научаваме още, че нуждата от ребрандиране на компнаията не е била продиктувана от вътрешна или пазарна нужда (разбирай проактивни действия на мениджърите), а чисто техническа:
"До изработването на ново лого на “Топлофикация София” се стигна, след като Патентното ведомство реши, че дружеството е загубило правата си върху досегашния си бранд."

Иначе новото лого е доста прилично - червеният цвят, стирилизираният радиатор и знакът за градуси създават асоциации с топлина. За съжаление обаче е попаднало в недакватни ръце и ще се изпозлва само за козметично ребрандиране.

WTF "Liberal" Economic Idea of the Day

В хокея има специална позиция enforcer - това е играч, чията основна задача е физически да мачка противникови играчи и да пази съотборниците си от противникови еnforce-ри. Грубо казано бияч, черноработник. Във филма Goon в момент на откровение най-известният и страшен enforcer в лигата казва на новобранец, че enforcer-а не играе хокей, а само се бие и най-добре всеки на тази позиция да свикне с тази идея отрано.

Дълго време в правителството на ГЕРБ Мирослав Найденов изпълняваше тази роля - прокарване на лобистки закони (закона за горите например) и популистки идеи (ценови контрол върху различни хранителни продукти - агнешко, яйца, козунаци, какво ли не), жив щит пред гневни "еколози", кучкари, зърнопроизводители, така че Бойко Борисов да не се изцапа. Бойко има слабост към този модел на управление още от времето, когато беше кмет на София - все някой близък до него пробутва разни сделки и ако някой разкрие далаварета, Бойко уж не е знаел, всичко се случило зад гърба му.

Миро Найденов обаче се превърна в ходеща машина за гафове и май в страната не остана някой, който да не му е набрал и да няма основнователни прични да не му иска оставката.

ГЕРБ обаче са в паника и това личи от последния им ход за груба намеса в икономиката, с който да заглушат надигащото се недоволство на плебса. Контрол върху цените на основни хранителни продукти няма как да не се хареса на народа, все пак доходите му се изразходват основно за храна и битови сметки! Поредният опит за връщане към държавно регулирана икономика дойде от министъра на финансите Симеон Дянков. В интервю за Дневник, Дянков се застъпи за ценовия контрол върху някои основни хранителни продукти.

"Относно другите цени, на храните, те също са пазар. Някои от тях са по-регионален пазар, а някои са световен пазар, но държавата и определени министерства освен да правят проверки, както ние масово правим, за да няма спекула в пшеницата, в царевицата и така нататък, кой знае какво не може да се прави. Има примери в някои държави, примерно в Съединените щати, където аз познавам добре, има твърда цена на млякото, по причина, че се използва и от децата. И там има горна цена на млякото, не може да го продаваш никъде, нито в магазини, нито в бензиностанции, на по-висока цена, много внимателно се следи. Но това е политика, която не е определена от министерство. Определена е от общата идея, че децата винаги трябва да имат мляко. Смятам, че този тип регулации, но те трябва да минават през парламента, през закони, могат да влязат в България за някои основни типове стоки. Но трябва да се внимава за кои."

Как да тълкуваме включването на Дянков? След като Миро Мазното беше разчекнат за предложението за ценови тавани, ГЕРБ предприема атака по фланга - ето, Дянков, бивше шефче в Световната банка, стожер на капитализма и империализма, предлага един непазарен метод, че на всичко отгоре и американците го използват! За сега се тества терена, по същия начин, по-който преди време ГЕРБ се заигра и с идеята за вдигане на ДДС. 

Дянков обаче премълчава някои много важни подробности свързани с контрола на цените на българския пазар. Въпросните "основни хранителни продукти" са все продукти от растителен или животински произход, което прави цените им пряко зависими от цените на суровините. А пък цените на суровините се определят на международните пазари, защото България отдавна е зависима от внос на такива суровини поради недостик на местно производство. България price taker (приемащ наложени от друг цени), не price setter (налагащ цени). 

Да вземем примера с млякото - слагаме таван на цената от 5 лева на литър. Хубаво, обаче цените на фуражите скачат и/ли заради поредната издънка на Миро Найденов България няма достатъчно количество фураж и може да се окаже, че вносът на фураж струва 6 лева. Това автоматично прави производството на мляко в България нерентабилно, млякото изчезва от рафтовете на магазините или се създава черен пазара и "спекуланти" го продават на реални цени. Производителите със сериозни инвестиции пък са застрашени от фалити. Същият сценарий важи и за другите основни хранителни продукти.

В случая дори вносът на тези хранителни продукти няма да помогне. Пазарът на бързооборотни стоки в България се контролира от чуждестранните вериги супер и хипер маркети, в момента те държат около 65% и тенденциите е този дял да се увеличава. Поради редица културни особености и вкусовохранителни предпочитания на българите, при основните хранителни продукти се предлагат основно български марки и продукти местно производство (шунка и сланина vs прошуто например). Налагането на чуждестранен продукт, дори с малки различия от традиционния местен вкус и характеристики, е трудно, а специалната му адаптация за малкия и беден български пазар рядко е финансово рентабилно. Отделно, при наложен от държавата таван на цените и свободни международни цени на суровините никое местно представителство на верига супер маркети няма да внася продукти на загуба, защото в крайна сметка отговаря пред компанията майка, не пред Бойко Борисов.

Интересно как ще реагира Дянков, ако във Financial Times или The Economist се появат, че бивш кадър на Световната Банка и финансов министър на страна от ЕС се опитва да налага мерки присъщи на Маркс, Уго Чавес и Кастро.

WTF Interview of the Day

Бойко Борисов обича да използва спорта в най-добрите традиции на пропагандата. Даже Хитлер би ахнал при вида на грандиозния замах, с който Бойко менажира/спасява родния спорт и се отърква в спортните успехи (когато такива има).

Фиаското на българското представяне на Олимпийските игри в Лондон обаче разкри една друга реалност и постави Борисов в леко неприятна ситуация. Към оплакванията на редица български спортисти, че не са получили отпуснатите им средства за подготовка, се присъединиха малкото независими и критични медии с анализи за трагичното състояние на масовия спорт в страната и повдигнаха въпроса за непрозрачното управление и усвояване на финанси от спортните федерации. Докладите от започнатите финасови проверки само потвърдиха грозната картинка.

Изведнъж Бойко се оказа в доста деликатна ситуация - спортните глашатаи, които трябваше да помпат имиджа му на спортен радетел и спасител се оказаха лапачи на държавни пари, които не могат да произведат нужните победи за лъскането на имиджа Борисов. В случая Бойко не може да прибегне и до "Не знаех, че стават такива срамотии" карта, нито до любимата му "Станишев е виненове, подозирам и Иван Костов е замесен" карта, защото генерал професор пермиера Борисов активно демонстрира как микроменажира българския спорт.

В този така труден за премиера момент, на бял кон идват българските медии. Самият главен редактор на 7 Дни Спорт, Юлий Москов, известен с расистките и хомофобските си убеждения, дава трибуна на Бойко в нещо наподобяващо интервю.  Това е всичко друго, но не и интервю, просто Бойко е търсел къде да излее поредният продукт на словестната си логорея и г-н Москов удобно се е подложил, като тук таме е давал пасове за удобни забивки. 

ББ: "Ако имахме малко повече шанс, можеше дори да отчетем, че представянето е много добро, защото волейболистите ни бяха на крачка от медал, Станка Златева - на крачка, Тервел Пулев - на крачка." - всъщност и двамата взеха медали, но не златни.  Даже това ни бяха единствените медали.

Перлата в короната на това интервю: 

ББ:"Посетих "Спорт Палас", любимо място на световни, олимпийски и европейски шампиони не само на България, на целия социалистически лагер."
Москов: "И като го видяхте, разплакахте ли се?"

За баскетбола във Варна научаваме:

ББ: "Този знаков спорт за Варна завчера получи 500 хил. лв. за баскетбола, без ДДС при това. Спасихме на Варна баскетбола и това ще е за години напред. Направихме стотици площадки за баскетбол, за футбол, за детско-юношески спорт и в училищата, и по парковете, които са пълни с деца, и съм сигурен, че след години всичко това ще даде резултат." - интересно защо никой до сега не е попитал Марешки, като голям бизнесмен и милеещ за спорта и града, защо отиде да спонсорира Локомотив Пловдив, а не варнеския баскетболен Черно Море, където финансовите проблеми не са от вчера. 
Също така бих искал да видя доклад къде точно са тези стотици новопостроени игрища. Малко намирсва на хилядите горски пожари, които Бойко е загасил зад бюрото си по време на 3те години служба в пожарната. 

Пас за забивка, малко да се похвалим какво сме изградили:

Москов: - Вие се занимавате активно със спорт, дори много хора смятат, че прекалявате. Футбол, тенис, ски карате... Всъщност вие използвате ли допинг?
ББ- Всеки, който се занимава с активен спорт, знае, че допинг лабораторията и функционалната лаборатория са решаващи за добрите резултати. Като лабораторията в Дианабад, която направихме. Уникални лаборатории, без тях няма шампиони. Тези две лаборатории много са ми мили, много са ми на сърце.

Лекинко, деликатно, с финес забиваме и един на протестиращите на Орлов Мост:

Москов: - В същото време и в спорта, и в живота на държавата много силно се намесват външни фактори. Улицата. Аз намирам основание да говоря за терора на улицата. Това е при зимните спортове, това е и при някои закони, това беше и при волейбола, футбола. Не се ли притеснявате от тази агресия на улицата? Купили си два пъти билет, размахали два пъти знамето и готово - аз съм фен, аз искам да уволнявам и назначавам. А той, завалията, по физическо не се е събличал.
ББ:- Да, когато говорим за закона за горите, едно от момчетата, които бяха на Орлов мост, каза, че представлява скиорите, защото от четири години кара ски
Аз си замълчах да не ги обидя. Но аз винаги съм се отнасял с разбиране към екологичните организации и хората, които държат на екологията, и се съобразих с тях. Но сега истински се надявам и те да се съобразят, че трябва да има места, където да спортуват хората. 

За десерт:

Москов: - Боби доста го чакаме. Още колко ще го чакаме?
ББ:- Да изчакаме спокойно още една година.
Москов:- Благодаря ви, г-н премиер.

Как да тълкуваме тази една година? Много просто - моля не ровичкайте бакиите в спортните федерации до изборите, че ми вредите на имиджа.

След това интервю мисля, че oт смукане и целувки задника на Борисов е по-син от смърфски задник.

WTF Ad Campaign

Миналата година Publicis България спретнаха страхотна рекламна кампания на Националния природонаучен музей.

Доста кул!

Не знам, кой е правил кампанията тази година, и въпреки,че отново е демонстрирана креативност, имам сериозен проблем с нея - твърде очевадно и целенасочено изполва логотипа на друга компания - нискотарифната авиокомпания Wizz Air.

Национален природонаучен музей

Wizz Air Логотип

От рекламната агенция са се постарали цялата визия на рекламните табла да изглежда като оферта на нискотарифния превозвач - екзотична дестинация, ниски цени в евро, цветовата гама. Точно като тази например:

Порових в Гугъл и никъде не октрих Wizz Air да подкрепят Националния природонаучен музей под каквато и да е форма.

Чудесен криейтив, но това си бие на абсолютно плагиатство - да градиш марка на гърба на друга марка и нейният логотип.

StringS Attached

Absence of Art (Липса на изкуство)

Тази зима покрай ACTA се изговориха доста неща за онлайн пиратството. ACTA в САЩ накара Caleb Crain и Matt Yglesias да се впуснат в доста интересен идеологичен двубой на страниците на Slate (все още очаквам да видя български журналисти да влязат в подобна дискусия). В България пък bTV ни зарадва с недъгава и неадекватна антипираска кампания с участието на Асен Блатечки. Преди няколко месеца реших, че достатъчно хора нахраниха Асен Блатечки и другите мрънкачи (подкастът е малко дълъг, но си струва!) и няма нужда и аз да сипвам.

Всичко хубаво, обаче bTV изпляска нов епизод от антипиратската кампания с гръмко име "Fair Play", този пък с участието на Криско, , който проплака "Защо да не дадеш левче за парче на любимият изпълнител?" (Аз още 2009 открих защо хората не си купуват песните на Криско).

Трогнат от Криско и неговите тегоби и страдания, реших, че има нужда да се внесе малко разяснение какво кара хората да купуват лицензирани интелектуални продукти - музика, филми, софтуер.

1) Хората дават парите си за качествен продукт. Разполагаме с ограничени бюджети за забавление и за това сме готови да покрепим само качествен продукт! Нашите пари са нашият глас в избора и налагането на качеството. Теди Москов и Камен Донев не се оплакват от празни театрални зали, даже подозирам, че Теди Москов се кефи, че "Улицата" продължава да живее в торентите и да привлича нови фенове. 

2) Хората не са глупави и знаят, че създаването на една песен, албум или компютърна програма отнема време, усилия, финансов ресурс и често изисква наличието на уникален талант и умения. И когато открием качествен интелектуален продукт, ние не само го "удостоверяваме" с нашия портфейл, но и даваме заявка, че искаме още, изразяваме своята подкрепа.

Няма спор, че в момента в България арт средите се чустват като Уди Кълвача, но за това положение не е виновно интернет пиратството, а цялата икономическа ситуация. Джеръми Бентъм някога е казал, че прилива издига всички лодки - икономическият подем помага на всички участници в икономиката. Това се отнася и за изкуството, развитието на изкуството върви ръка за ръка с икономическият подем (Италия и Фландирия + Ренесанса например).

Въпреки тежката ситуация обаче се оказва, че в София има доста богата и жилава екосистема от музикални групи, които не мрънкат като Криско, а се борят да оцелеят с концерти, свирения в клубове и продажби (believe it or not) на албумите. Една от тези групи е дамския квартет StringS.

На последния им концерт имаше около 250 души, аз успях да завлека малка група приятели. 5 лева вход, 10 лева за албума им. Защо си струваше?

Защото:

1) StringS са млада и талантлива българска група;

2) Правят страхотен купон на живо;

3) Сами пишат музиката си или си партнират с други млади български музиканти и групи;

4) Заради идеята, че някой в България прави и се бори за нещо, което наистина го кефи.

Няма от къде да си свалите албума им NOVA. Сечено. За това пък може да чуете две от любимите ми парчета на StringS - лиричната Зайди Зайди и доста по-хард Bring Back the Past.

За десерт малко новини от кухнята - StringS подготвят концерт в средата на Септември. За точна дата, час и място на събитието може да следите тук.

WTF Стимулиране на потреблението

BlackoutTees.com

От НСИ се похвалиха с увеличаване на потреблението в България през Юни.
"Спрямо май то се е увеличило с 0.3 на сто, а в сравнение с миналия юни - с 0.4 процента."

Доста анемично, направо на ръба на статистическата грешка. Все пак трябва да се отбележи, че България не е изолиран случай и това е проблем, който тормози всички страни в момента. Нормално е и всички очи да са вперени в правителствата с надежда за мерки за стимулиране на потреблението и инвестициите.Обаче...

Бизнесите също могат да ударят едно рамо и не визирам само обичайното бавене на заплати, а някои малко по-прости трикове. 

Очаквах си заплатат в петък и се бях настройл да развържа портфейла през уикенда - нищо грандиозно, но все пак усещането да посрещнеш почивните дни с пълен джоб предразполага към по-свободно харчене за забавления. Да, ама греда. Вторник е и още няма заплати. Сега ще си получа парите средата на седмицата и ще ми се досвиди да харча, няма да имам време да избухна и ще започна да правя сметки какви харчове ми предстоят и тн.
А да, наясно съм, че фирмите печелят лихви за тия няколко дни забавяне на заплатите и опира до управление на кешовите потоци, ама не ме кефи така.

WTF Product of the Day

Обикновеннно представителствата на големи чуждестранни фирми в България имат малко свобода на действие и повечето време само адаптират продукти и рекламни кампании спуснати свише от компаниите майки. Същата практика се налага и при подбора и работата с маркетинг, рекламни и ПР агенции.
Понякога това е доста фрустриращо за местните потребители, които са видели и опитали продукт на дадена марка в чужбина и го търсят на местния пазар, но компаията майка е решила по различни причини да не го пуска тук, а местния екип няма правомощия да действа соло. Това е и причината в България Pepsi да не предлага Gatorade :(
От друга страна, Данон България демонстрира с пълна сила, защо такъв стриктен контрол понякога е повече от наложителен.

Преди месец Данон БГ и местната рекламанта/ПР агенция PRoPR създават...wait for it...ДЗП (Данон за пиене) – "Ванила Бийч", "Куба Либре" и "Пиня Колада". Какво не бих дал за да присъствам на срещата, когато ProPr са представили концепцията и хората от Данон са ахнали и са преминали към екзалтирани танци и песни. Превъзбудата им е била толкова сериозна, че даже са си пуснали хвалебствена статиика в списание Регал, от което научаваме, че: 

"Трите нови летни коктейла на ДЗП – "Ванила Бийч", "Куба Либре" и "Пиня Колада" ...са насочени към младите хора, като целта е да ги насочат към млечните продукти."

По-лесно щяха да достигнат до младите хора, ако се бяха партнирали с Винпром Пещера и бяха пуснали комбиниран пакет прясно мляко с бушон мента. А и си представете как детето ви се прибира от детска градина и каза, че на закуска е опукало две пини колади...От друга страна ако си забъркам истинско куба либре в ДЗП Куба Либре кофичка мога да си го пия спокойно в офиса...
НСС вече е сезирана и се е произнесла по казуса.
(Hat tip to Hrisi for the story)
06/08/2012 - Корекция: DZP се оказа разботка на New Moment, не на PRoPr (не че това променя нещо).

WTF Кецове

Перфектният ден за Джак е дълга сутришна разходка в парка, закуска, аз да легна да чета или да гледам филми и сериали, той да свие да спи до мен и така до късния следобед, когато пак излизаме и е време за вечеря. Така беше и този уикенд. Опуках половината втори сезон на The Wire и българския "Кецове", които киснеше на харда ми от много време.

След като "Островът" на Камен Калев остави кофти вкус в устата ми, имах доста резерви към "Кецове", поредния хвален продукт на съвременното българско кино. Въпреки WTF началото и край на филма, "Кецове" успя да ме спечели.

Филмът няма емоционалната и концептуалната тежест на "Източни пиеси" и "Светът е голям и спасение дебне от всякъде" (можеби двата най-добри български филма излизали напоследък). "Кецове" е вдъхновен и посветен на хипстърите, които се появиха през последните 5 години, като контракултура на масовата чалга. Това са същите тези хора, чиито цели и мечти в живота са далеч от хвърлянето на салфетки в някоя чалготека в събота вечер и които излязоха на Орлов мост преди време.

Всъщност "Кецове" е обикновен разказ за редките и необичайни моменти в живота ни, за които знаем, че никога повече няма да се повторят, но осъзнаваме, че са оставили траен отпечатък върху личностите ни. "Кецове" е и копнеж по един по-различен и шарен свят, които обаче бива саботиран и премазван в зародиш от чалга културата и мутрите.

Tова на снимката е Дебелия, един от героите във филма, в момента, в които разбира, че тази сцена край огъня е може би най-готиното нещо, което някога му се е случвало и че няма шанс някога то да се повтори.
До миналата година във Варна, до басейна, имаше едно заведение Cubo, по-известно като Шатрата.

Непретенциозна обстановка, столове и масички на пясъка до морето, евтин алкохол, приятна музика и симпатични хора, същите типажи като от филма "Кецове". Сега на мястото на Cubo има ново заведение, държано от ТИМ...Шатрата е била изтикана на друго място. I'm not saying, I'm just saying.

Windows 8 и бъдещето на Linux

В рамките на месец два от любимите ми източници на информация, Slate.com и The Economist публикуваха прегледи на Windows 8. И двете издания заявяват, че радикално променената операционна система на Microsoft е кошмар за използване на PC и лаптоп системи. Windows 8 е създаден за таблети и смарт телефони, а редовият потребител на компютри е пренебрегнат. 

Microsоft е на път да наруши неписаното маркетинг правило за хибридните продукти - По-добре един продукт/услуга, които задоволява отлично една потребителска нужда, отколкото един продукт/услуга, които постигат посредствен резултат в задоволяването на няколко нужди едновременно. Дори прословутото швейцарско ножче си има лимит.

Както посочва The Economist, в продължение на 17 години Microsoft създаде, възпита и отгледа The Desktop Environment потребителите - хората, които се научиха и свикнаха да използват компютрите си посредством мишка и клавиатура в графична среда. Windows 8 е на път да изостави болшинството от тези потребители, най-вече тези, които използват компютрите си за базисни неща - интернет сърфиране, чат, офис приложения.

Междувременно Linux извървя дълъг път последните 10 години и успява да се отърси от имиджа си на операционна система за техничари/компютърни специалисти. Linux, особено пакетите базирани на Ubuntu, все по-успешно успява да пресъздаде тази десктоп среда и да тушира несигурността и страха на PC потребителите посегнали към Linux.  

Linux Mint 12 LXDE Dekstop

Разбира се бедната екосистема от приложения създавани за Linux продължава да е сериозен проблем за по-масовото налагане на тази операционна система.

Въпреки това операционни системи като Linux Mint предлагат елегантни и леки решения точно за типа потребител, който е свикнал с десктоп среда и използва компютъра си основно за интернет сърфиране, чат и офис приложения.

Преди 4 години се сдобих с ASUS EEE 701 - един от първите нетбуци на пазара. Това бяха и продължават да са едни от най-добре изхарчените 500 лева в живота ми.

                                    

Нетбукът дойде с Linux Xandros и на цената на 1 GB от хард драйва - опция за пълнo възстановяване на операционната система и настройките при фал (System Recovery Mode). Това ми позволи да се запозная с Linux и да експериментирам със системата без да се притеснявам, че ще брикна нетбука.
Преди месец реших да обновя машината (2 GB RAM, 8 GB мемори карта) и да  мина от древния Xandros към Linux Mint 12 LXDE - операционна система базирана на Ubuntu, специално пригодена да не гълта хардуерни ресурси.
Инсталацията беше лесна, единственият "проблем" беше изискването да имам 5 GB памет на харда, въпреки че самата инсталация използва само 4 GB. Хардът на нетбука е 4 GB и за това се наложи допълнителната мемори карта, което се отрази на времето за стартиране. 

Почти нямах проблеми да настроя операционната система и декстоп средата според моя вкус и предпочитания. Наложи се малко да ровя линуксqрски форуми за да оправя кирилизатора и да изчистя ненужни програми от Start Up-a. Инсталацията и премахването на програми е доста интуитивно с Program Manager, същото се отнася и за Update Manager-a. 

В момента с пуснат skype, Firefox и видео плеър, системата харчи около 300 MB RAM! За скромните 80 кинта и с Linux Mint 12 нетбукът ми отново е перфектна малка машина.

Ефектът на Sofia Pride върху образа на България

Снимка: Алекс Томов

Снимка: Мазен Пор

Както вече писах, тази година се включих в Sofia Pride парада. Един от най-яките моменти беше посрещането, което ни бяха устроили на паметника Левски група млади хора от балкона на апартамента им.

20 дни по-късно, по работа ми се наложи да проверя как социалните медии са отразили събитието. От 30 Юни до 3 Юли са били генерирани 300+ коментара в Twitter. Над 85% от коментарите обаче са генерирани от чужденци, отразяващи успешното провеждане на парада. Малката част туитове от България са били генерирани основно от официални информационни източници и НПОта. 

За съжаление, ЛГБТ общността в България продължава да не се чуства спокойно и безопасно на "светло". Малцина са тези, които смело биха развяли флага с цветовете на дъгата от собствения си балкон и не ги виня.

Оказва се и че събитие като гей парада може да има отражение върху цялостния имидж на страната. Институциите, от Софийска община до МВР, редовно се опитват да игнорират и неглижират събитието и посланията му. Светът обаче не си затваря очите и ни следи изкъсо.

Както е писал един потребител в Twitter:
Bulgarian Far-Rights to March against Gays on Sofia Pride Day@ novinite_com ( http://t.co/g8dprv2g) How did it get into the EU? (Български крайно-десни организации ще маршируват срещу гейовете на Sofia Pride. Как успяха да влязат в ЕС?

Разбирам интереса на междунардната гей общност към подобен род събития в подобни географски локации (България, Сърбия, Македония, Хърватска и други стожери на прогресивното мислене), но какво остава за другите чужденци? Безинцидентното провеждане на парада е новина! Това, че няма набити гейове в центъра на столица на държава от ЕС е новина. Днес бием гейове, утре лесно ще бием и чужденци, просто, защото са различни - по-руси, по-мургави, говорят на непонятен език, носят различни дрехи...

Ефекта от атентата в Бургас няма нужда да обяснявам.

WTF Outdoor Ad

Марките носят функционални (какво прави даденият продукт/услуга) и емоционални характеристики (как се възприема клиента и как е възприеман от околните в следствие на попупката/използването на даден продукт/услуга). На функционално ниво BMW и Dacia са почти еднакви - превозни средства, които служат за придвижване от точка А до точка Б. Собственикът на BMW обаче демонстрира и висок социален статус, докато собственикът на Dacia демонстрира, че просто търси добро съотношение на цена качество и не се вълнува толкова как изглежда в очите на околните. 

Двойствената същност на марките е универсална и няма значение дали говорим за коли, обувки или салам. Около функционалните и емоционалните аспекти на марктите се формулират и ценностите на марката, които после се комуникират в рекламите на дадената марка.

Ето две реклами на Hush Puppies от различни времеви периоди.  Видно е, че ценностите на бранда Hush Puppies и целевата група потребители нe са се променили през годините. Марката таргетира младото градско население, което иска едновременно удобни и елегантни обувки и което изразява индивидуалността си чрез стила си на обличане.

Сега да насочим поглед към българската марка за обувки Мегияс, която е собственост на "И.А. Спорт-99" ООД, фирма с над 10 години опит в бранша.

Какво научаваме от рекламните материали на фирма Мегияс?

1. Собственикът на фирмата страда от болестта на "успелият български бизнесмен" - той е шеф, той знае всичко и в никакв случай няма да се бръкне за професионален съвет и помощ от външен човек. А да, и има млада любовница с амбиции да е моделка/чалга певица.
   Докато не разрових сайта на фирмата и Facebook страницата им, бях убеден, че това на снимката е колата на собственика, на която е качил младата си любовница. Даже бях убеден, че фотошуута се случил по време на някой любовен уикенд в някой хотел край някой язовир и е правен с фотоапарат сапунерка. "Я ела сега тука, мойто момиче, да те снимам и после ще те сложим на билборд. Айде, качете се с Фифи на предния капак, да се види, че имам и скъпарска кола!" Ефектът от ботуши и кучешки нокти по боята на колата няма да коментирам.
2. Мегияс таргетира младите градски и селски кифли. Евтин сексапил, ботушки, минижупче, пинчероподобно куче, устни свити като кокоше дупе, катерене по капаците на скъпи коли, вулви на показ. За видео спота могат да изберат песен на Ивана или Андреа

Иначе фирмата има онлайн магазин и сравнително читава страница във Facebook. Все признаци за някакво прогресивно маркетинг мислене, но тази външна реклама просто накъртва.

Иван Костов, Twitter и новите граждани

Вчера Полина Паунова от Отворен Парламент интервюира Иван Костов в Twitter. Интервюто трябваше да се състои от 4 до 5, но поради висок интерес и вродена недъгавост на Twitter, интервюто се проточи до 6 и ако не беше личния ангажимент на Костов (съпругата му имаше рожден ден) сигурно щеше да продължи и по-дълго.

Иван Костов отговаря на въпроси в Twitter
Снимка: ДСБ Facebook

Няма как да се прецени колко човека са следили разговора, но мисля, че интереса беше висок. Освен Полина, въпроси отправиха и други хора, Костов се опитваше да отговори на всички. За съжаление Twitter въобще не е подходяща платформа за подобна дискусия - ограничението от 140 символа спъва изчерпателността на въпросите и отговори, трудно се модерират участниците, няма яснота колко хора следят дебата. НО!

Смятам, че интервюто беше голям успех и се надявам да не е единична, изолирана проява. За съжаление ДСБ продължава със стария медиен модел един-към-много (спускане на информация към пасивна аудитория) - на сайта си качват видео клипове, становища и коментари, линкове към медийни изяви, но всъщност няма истински диалог. Преди предните парламентарни избори Костов имаше видео клипове, в които отговаряше на мейли. от там разбрах какво е мнението му за еднополовите бракове (на бас, че не сте знаели, че Костов някога е говорил по тази тема).  Прошко Прошков имаше блог и се биеше в гърдите колко държи на контакта с избиратели си, но след изборите за местна влас и блогът и страницата му във Facebook затихнаха. Радан Кънев май е единственият с активен блог и присъствие в социалните медии.

С включването с Twitter, Костов протегна ръка към една група хора с активна гражданска позиция, образование, разнородни познания и интереси, която е постоянно в нета и която трудно ще намери желание или време да се забие в някоя задушна зала след работа и да слуша политически доклади. Тези хора се вълнуват от различни аспекти на политически живот в страната, явно и дейността на ДСБ не им е безразлична, но искат да получават конкретни отговори за темите, които са им приоритет. Общи захаросани приказки можем да гледаме във всеки сутрешен блог, но не всеки ден може да получиш чиста информация от извора. Вчера въпросите отправени от други юзъри към Костов варираха от евентуална коалиция с Зелените, енергийна политика, прозрачност на управлението, ефекта на местното управление върху стандарта на живот на хората. Доста широка гама, доста шарена аудитория

Какво би трябвало да последва: 

• Да се намери по-читава онлайн платформа за подобна дискусия. ESPN редовно имат подобни сесии с журналисти и фенове.
• Да се превърне в редовно събитие, не е задължително да е Костов всеки път.
• Подбор на теми, които истински вълнуват гражданите. Реален grass root activism!
• Превръщане на аудиторията в гласоподаватели. 

WTF Стари Медии

Мислех да оставя традиционните български медии на мира за известно време, но Веселин Стойнев, ръководител на отдел "Коментари и Анализи" във вестник Труд, успя да пребори адската софийска жега и да събуди реакция и коментар от мен .

В статията си, озаглавена с помпозното "А може ли без нас, "старите" медии?", успява да демонстрира самочуствие, типично за журналист в голям български вестник, и познания за света около него като на човек прекарал последните 20 години в талибанска пещера.

Краткият и ясен отговор на този въпрос е: не, не можем без традиционните медии, но без вас, г-н Стойнев можем. Даже ще ни е по-добре.

Вече веднъж писах какво са социалните медии, но явно още дълго време ще се налага да го повтарям: 

• Блогове, форуми, микроблогове, социални мрежи...
• Често съдържанието им е писано от "аматьори" и имат counter-culture stance. Формата на съдържанието може да варира от fart jokes до детайлни анализи на дадена тема или събитие.
• Темите в социалните медии могат да варират от политика до технологии.
• Новите медии имат способност да реагират мигновенно
• Старите медии/Конвенционалните медии следват модела One-to-many (media company passes on info to passive audience) lecture, докато новите/социални медии превръщат тези едноосочни лекции в разговор и дискусия с много участници.
• Новите медии паразитират върху конвенционалните медии.

Ако не вярвате на един блогър, все пак надали бихте спорили с The Economist. 

Сега да се върнем на стожера на българската журналистика Веселин Стойнев. Изглежда ми притеснен, че разни "аматьори" с достъп до интернет ще му изядът хляба. Всъщност г-н Стойнев се държи като абсолютен лудит. И ако съдим по написаното от него, има защо да се притеснява за кариерата си.

"В една прилична традиционна медия всеки репортер се е специализирал в определени теми, над него има по-опитни по същите теми редактори. Отделно са комуникационните умения за водене на разговор или интервюиране." 

Сори, но това са все качества, които се научават и осъвършенстват с практика, не са дадени по рождение нито са запазена марка на журналистите. 

Възхвалата на йерархичната структура в българските стари медии разкрива един друг проблем в бранша: кариерното развитие. Не се залага на качествена журналистика, а на катерене на корпоративни стълбиците, удобна работа зад бюро и чат пат смело скачане пред амбразурата като Матросов пред зли блогъри.

"Добри журналисти по всички ресори има във всички традиционни медии. Още по-добри познавачи по всевъзможни теми има сред активната интернет аудитория. Но това не ги прави универсални комуникатори - те са с други професии.

Един инженер разбира много повече от журналиста, покриващ инженерни теми. Но професионализмът на журналиста е да представи тези теми на останалите, които не са инженери.

Затова в интернет "тесните специалисти" са отминавани от "неразбиращите". И това е вторият голям проблем - интернет медията не е универсална медия с публичен дневен ред "за всички". А и по същността си интернет не предполага всеобхватна и структурирана публичност."

На същите тези експерти с други професии, разбирай не-журналисти, в истинския живот им се налага да работят в една разнородна среда от хора. Те са принудени да контактуват и общуват с хора от други култури, с експерти от други области, с хора с различно мнение. Всеки попадал в такава среда е принуден да превежда идеите си на разбираем език. Айнщайн го е казал доста добре "Човек не разбира нещо добре, ако не може да го обясни на баба си".

Имам още една лоша новина за г-н Стойнев - универсалните медии са мъртви. Времената , в които един вестник обслужва всички и всичко са отдавна отминали. Хората четат и гледат само това, което ги интересува и което отразява собствените им морални и политически разбирания за света. За това и специализирани издания като The Economist и Financial Times успяват да оцелеят и да са на печалба и да налагат успешно платен абонамент за онлайн изданията си. Моделът е доста прост - качествено специализирано съдържание.

"А и по същността си интернет не предполага всеобхватна и структурирана публичност." - интернет не предлага всеобхватна публичност? Г-н Стойнев, Вие въобще не знаете какво е интернет и кой и как използва интернет. Даже се учудвам, че сте качили статията си в онлайн изданието на Труд.

В заключение ще кажа, че се радвам, че интернет дава възможност за раждането на нови медии. OffNews са един такъв чудесен пример.

Sofia Pride 2012

В събота се проведе петият пореден София Pride парад. Тук и тук може да разберете защо беше важно да се проведе и защо беше важно да сме там.

Снимка:Козата Ани

С Джак бяхме на парада и както си личи явно се забавлявахме. I guess it's the gay lifestyle.

Съвсем случайно вечерта след събитието попаднах на този епизод на Louie:

Louie's Poker Scene from Louis CK     

Нека дължината на клипа не ви стряска, струва си да се изгледа от до. Страшно ми допадна как Louie, един хетеросексуален мъж, застава зад една кауза с името и занаята си, използва дадената му трибуна за да даде гластност на един сериозен социален проблем и да ни накара да се замислим, ние хората от другата страна на чертата - ние, които имаме comfortable lives, които никога няма да знаем какво е да си гей или чернокож, да си дискриминиран, да живееш в постоянен страх и напрежение, да не срещаш подкрепа на родители и близки, да се криеш. 

Въпреки това, ние можем да:

1) Да не си затваряме очите и да извръщаме глава;

2) Да се образоваме и информираме;

3) Да образоваме и да информираме;

4) Да използваме своя авторитет, да подкрепяме активно, не само във Facebook, хората, които са "вътре", които се борят и за които всичко изброено по-горе е ежедневие. Сори, f2f always beats fb. 

До догодина, до другия Pride ;)